Подготвили сме проекта за клинична пътеки за роботоасистирана рехабилитация, чакаме новия НРД, казва д-р Росица Шейтанова

– Д-р Шейтанова, предстои провеждането на Национална конференция по физикална и рехабилитационна медицинa с международно участие, като в нея ще бъде застъпена за пръв път темата за роботизираните системи в тази област и дори телерехабилитация. Какво още да очакваме от форума? Има ли нещо и какво, което България може да заяви, като водещо, в тази специалност?

– Нарочно подбрахме темата да бъде „Интеграция на високотехнологичната физиотерапия и рехабилитация с балнео и таласотерапията при социално значими заболявания”. Тук става дума за комбинацията на роботиката в съчетание с балнео и таласо терапия. България е с най-много минерални извори в Европа, има море и е изключително подходяща страна за развитието на медицинския туризъм и възстановяването на хора с всякакви заболявания на опорнодвигателния апарат. Време е обаче и за въвеждане на високите технологии, за да сме актуални, съвременни и конкурентни спрямо европейските държави.

– Имаме ли ресурс за развиване на роботизираната рехабилитация, технологиите за екзоскелети и роботоасистирана терапия?

– Роботизираната рехабилитация навлиза доста мощно в България. Вече имаме пример с няколко болници – и частни, и държавни, които внедриха роботи, а фирмите-доставчици вече са обучили персонала за работа с новите системи. Такива добри примери са Военномедицинска академия, където има екзоскселет, болница „Сердика” с локомат, Клиниката за ДЦП „Св. София” също има локомат, три центъра за извънболнична медицинска помощ също развиват роботасистирана рехабилитация. Такава предстои да бъде внедрена още в Бургас и във Варна. Новото навлиза, то е неизбежно, защото е жизненонеобходимо за възстановяване на тежко болни и неподвижни хора след парализа от инсулти и полиневропатии. Тази рехабилитация изисква изключително тежък физически труд от страна на рехабилитатора. Затова роботите са незаменими. Те правят индивидуална програма за всеки пациент с участието на лекаря специалист по фискална медицина. Тези програми съобразявам не само диагнозите, възрастта на пациентите, взаимовръзката с други заболявания, особеностите им. Роботът може да работи денонощно за разлика от живия човек, което е безценно.

– Факт е, че заболявания като инсултите, например, имат добро лечение, но за пациентите няма осигурени по НЗОК достатъчни рехабилитационни грижи след изписването им у дома. Налага се те да доплащат, но не всекиму е по възможностите. Като се има предвид това, няма ли роботизираната рехабилитация да остане недотам достъпна за пациентите? Какво може да се направи, за да могат повече хора да се възползват от нея?

– Роботизираната рехабилитация е достъпна в лечебните заведения за болнична помощ, където я има. Тя обаче е крайно недостатъчна, защото в България броят на инсултите се увеличи неимоверно в последните години. Те започнаха да засягат хората в по-млада възраст. Ние имаме пациенти на по 30 – 33 години, което е особено тревожно. Същевременно, нашата страна е на едно от първите места в Европа по инсулти на глава от населението. Роботизираната рехабилитация в случая не е в достатъчна степен достъпна, тъй като болниците, които я предлагат са много малко. Освен това, в една част от тях тя се предоставя изцяло за сметка на пациентите, като трябва да се има предвид, че тя е много скъпа. Затова Асоциацията на лекарите по физикална медицина сме подготвили проектите на новата клинична пътеки за роботоасистирана рехабилитация. По тях е работено от екип и ще ги предложим за включване в новия Национален рамков договор. Още през септември м.г. сме ги изпратили до Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Чакаме преговорният процес да продължи и НРД да стане факт. Надяваме се това да се случи скоро.

– Независимо от важността на физикалната рехабилитационна медицина, сякаш е подценена в общия контекст на здравната ни система. Предвид това, забавя ли се, като цяло, невременното лечение? Какви са причините?

– Действително навременното лечение на немалко пациенти се забавя. В България от години основно под здравеопазване се разбира болницата. Точно болниците са в центъра на системата. Когато човек се е разболял, клиничните пътеки са много по-скъпи, социалната сисетма се натоварва с продължителни болнични, ТЕЛК решения и т.н. Ето защо, у нас е крайно време да се отдели повече внимание на извънболничната помощ, на доболничното лечение и профилактиката. Това може да стане най-напред с повече просветна дейност благодарение и на медиите, да се говори повече за значението на профилактичните прегледи, как хората да разпознават първите признаи на инсулта, прединфарктните и други състояния. Има елементарни белези, които хората следва да знаят. Това знание може да бъде поднесено по подходящ начин и на учениците. Мнозина прекарват инсулти вкъщи и разбираме за това чак след години. Министерството на здравеопазването и останалите институции, свързани със здравната система следва да насочат усилията си именно към извънболничната помощ, за да се хващат навреме случаите и да се лекуват амбулаторно. Не е необходимо всички да бъдат хоспитализирани и да консумират скъпите клинични пътеки. Само ще припомня, че в България има свръххоспитализации, те са най-много на глава от населението в Европа. Същевременно, рехабилитационните пътеки са на изключително ниска цена, подценени са. В момента един леглоден по КП е между 30 и 60 евро, според диагнозата. В тези пари влизат нощувка, четири хранения, лекарски прегледи, визитации, процедури, инжекции, манипулации. Сумата е крайно недостатъчна.

– Какво може да се направи в тази посока? Какви промени могат да бъдат осъществени така, че и пациентите да са доволни, но и специалистите да са доволни?

– Цените на пътеките трябва да се увеличат поне с 20 на сто. В противен случай пациентът ще си доплаща, което е абсурдно и не е редно, тъй като той е здравноосигурен. Болничното лечение следва да е безплатно за него. Не е тайна, че сега се налага болният да си носи консумативи, купен отвън, а управителите на лечебни заведения се чудят как да запазят нивото, как да изпълнят акредитациите с наличните кадри и апаратура при поскъпване на консумативите и увеличените заплати. Освен това, трябва да се помисли за повече възможости за извънболничната помощ в сферата на физикална и рехабилитационна медицина. Акцентът трябва да е поставен върху доболничната помощ и профилактиката.

– След избора Ви за председател на Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина заявихте, че ще работите за интегрирането на рехабилитацията като равнопоставен стълб в здравеопазването. От какво точно е провокиран този приоритет?

– Въпросът не е само в ниските цени на клиничните пътеки, но заплащането в извънболничната помощ, а тя в България е много добре структурирана и развита. Това са медицински центрове, поликлиники, амбулатории, работещи с НЗОК. В тях се правят процедури на пациенти с всякакви диагности. Преимуществото е, че човек не живее в болнична среда, а се прибива при семейстото си. Самите центоре работят до късно вечер, до 20.00 часа и много хора ги посещават след работа. Същевременно, така не се харчат пари за клинични пътеки. Няма и лимити, както в болниците. Ето защо от асоциацията сме насочили вниманието и исканията си за по-добро финансиране на тази дейност, защото цената сега е цинично ниска, около 4 евро на процедура.

– В началото на мандата си заявихте, че ще работите и за внедряването на роботизирани системи и телерехабилитация, особено за пациенти в отдалечени региони. Как точно ще стане това? Кой на място ще управлява тези системи и къде скоро да ги очакваме?

– Най-напред предвид Наредбата за телемедицината следва да се коригират бързо Законът за здравето и Законът за лечебните заведения по отношение на това, кой и по какъв начин ще отговаря за поставената дистанционно диагноза. Има и други тънки моменти за уточняване, за да нямаме проблеми. Иначе, идеята е чудесна. В по-отдалечените райони хората ще се диагностицират именно с телемедицина. Нашата специалност изисква контакт на лекаря с пациента. Ето защо от разстояние бихме могли да поемем по-леки случаи, като показваме и следим за изпълнението на определени процедури, действия, лечебна физкултура. За по-тежките случаи обаче контактът с нас е неизбежен. Медицинското лице трябва да бъде по човека, защото има хора, на които по време на процедурите могат да вдигнат или да свалят кръвното. Колкото до роботите, то трябва да бъдат транспортирани до лечебни заведения, в които има роботизирана рехабилитация. За да има обаче такава апаратура, трябва да има голям поток от пациенти за по-пълноценното й използване.

-Чувства ли се дефицитът и във Вашата специалност? Как може да бъде преодолян той, как могат да бъдат привлечени повече млади хора – и лекари по физикална рехабилитация, и рехабилитатори, и кинезитерапевти?

– При нас дефицит на кадри няма. Лекари по физикална медицина сега има, въпреки един период от около 20 години, в които младите колеги избягваха да правят такава специализация. Сега вече имаме много специализанти и дефицитът се преодолява. Нямаме недостиг и от рехабилитатори. Те са отлично подготвени и макар за разликата от акушерките и медицинските сестри, да не са защитена специалност, имаме достатъчно. Това са прекрасни медицински кадри, които се обучават в медицинските колежи, уникално структурирани са от около вече 50 години, бакалаври са и имат мното добро клинично образование. Колежите спасяват системата.

– След серия от служебни здравни министри и правителтва, вече имаме редовно избран кабинет, здравен министър, депутати в рефорната комисия. Какви са очакванията Ви от тях?

– Действително, имаме кабинет и Народно събрание в резултат на изключителен вот. Надяваме се да изкарат дълго време, защото честите смени пречат на нас, лекарите. Радвам се, че имаме легитимно правителство. Повод за оптимизъм ми дава факта, че вече имаме нормално общуване, дори на живо, с новия министър на здравеопазването и заместници. Те вече намират време за нас, отворени са за диалог. Очакваме от тях да разберат в дълбочина проблемите на здравната система и да не решават въпросите повърхностно, а из основи. Като просветната, тя е мудна система, в нея реформите стават трудно, защото са социално чувствителни. Това трябва да става след широко обсъждане, в което се включват и пациентските организации. С една наредба от днес за утре нещата не стават. Нужна е постоянна работа, за де случат нещата, да се чува гласът и мнението на хората, които работят с болните, защото те следва да са в центъра на здравната система.–