От 23 до 25 октомври 2026 г. в курорта Албена ще се проведе национална конференция на международно участие на Българската асоциация по физикална и рехабилитационна медицина (БАФРМ). Форумът ще бъде на тема: “Интеграция на високотехнологичната физиотерапия и рехабилитация с балнео- и таласотерапия при социално значими заболявания”. По този повод разговаряме с председателя на организацията д-р Росица Шейтанова.

Д-р Шейтанова, защо избрахте именно този фокус за събитието през 2026 г.?

Избрах този фокус, защото през последните години в България се наблюдава една тенденция – балнеолечението като медицинско направление остана малко в сянка, докато СПА и уелнес секторът отбелязаха сериозен разцвет. Често хората припознават нашите уникални природни ресурси само като средство за релакс и удоволствие, забравяйки, че те имат мощна, научно доказана терапевтична стойност.

​Нашата цел за 2026 г. е да върнем балнео- и таласотерапията там, където им е мястото – в сърцето на съвременната физикална медицина. Интеграцията им с високите технологии е ключът към това. Когато съчетаем вековните традиции и силата на българската природа с модерната апаратура и роботизираната рехабилитация, ние

не просто модернизираме сектора, а предлагаме на пациентите силно  ефективно и научно обосновано лечение на световно ниво

​Кои социално значими заболявания според Вас имат най-голяма нужда от по-съвременен и комплексен рехабилитационен подход в България?

На първо място, това безспорно са пациентите със сериозно затруднена функция на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Става дума за социално значими заболявания като мозъчни инсулти, парези и парализи от различен произход, както и тежки посттравматични и постоперативни състояния. При тях съвременният подход не е лукс, а единственият начин за успешно социално и професионално възстановяване.

​Друга голяма група са пациентите с диабетна полиневропатия и хронични дегенеративни заболявания. Това са хора, които ежедневно се борят с болката и прогресиращата загуба на сетивност и двигателен контрол. За да имаме реален успех при тези патологии, у нас трябва да преминем отвъд класическите курсове на лечение.

Имаме  нужда от непрекъснат, комплексен подход, който съчетава медикаментозна терапия, роботизирана рехабилитация и природни фактори,

за да съхраним автономността на тези пациенти.

Как високотехнологичната физиотерапия променя възможностите за възстановяване на пациентите в сравнение с класическите рехабилитационни методи?

Променя ги коренно и в няколко направления. Пациентите с тежък двигателен дефицит са изключително трудоемки за рехабилитация. Работата с тях изисква огромно физическо усилие от страна на рехабилитатора, което ограничава времето и броя на повторенията на дадено движение. Тук идва огромното предимство на технологиите – роботът няма умора. Той може да изпълнява хиляди прецизни, строго дозирани повторения без промяна в качеството на терапията.

​Високотехнологичната физиотерапия ни дава възможност за биологична обратна връзка (биофийдбек) в реално време,

което позволява на нервната система да се „пренастрои“ много по-бързо. В допълнение, включването на игрови елементи (геймификация) мотивира пациентите и превръща тежкия труд в ангажиращ процес. Така новите технологии не заменят терапевта, а му дават мощен инструмент за достигане на по-бързи, видими и трайни резултати там, където класическите методи достигат своя лимит.“

Робот-асистираната рехабилитация и екзоскелетите звучат като технологии от бъдещето. Доколко реално приложими са те днес в българската клинична практика?

​Те вече не са просто бъдеще, а настояще – в България има такива апарати и високотехнологични центрове, разполагащи с екзоскелети и роботизирани системи от най-висок клас. Големият проблем обаче е тяхната достъпност. Към момента тези технологии остават труднодостъпни за масовия пациент, тъй като процедурите са скъпоструващи ,не се покриват  от обществени фондове.

​Финансовата бариера спира хората, които имат най-крещяща нужда от това лечение. За да станат те реално приложими в ежедневната клинична практика в национален мащаб, е необходима  промяна в реинбурсирането на тези дейности, така че модерната медицина да не бъде лукс, а достъпна грижа.

​Какво място могат да имат изкуственият интелект, дигиталната физиотерапия и телерехабилитацията в проследяването и лечението на пациенти извън болничната среда?

​Тези технологии имат огромно, революционно място, тъй като решават един от най-големите проблеми в напредъка на пациента – прекъсването на терапията след изписване от болницата.

Изкуственият интелект и телерехабилитацията ни позволяват да осъществяваме ефективен дистанционен контрол над възстановителния процес директно в дома на пациента

​Чрез специализирани дигитални платформи и сензори можем в реално време да следим дали упражненията се изпълняват правилно, да коригираме натоварването и да мотивираме болния. Това е безценно за хора от отдалечени региони или с ограничена мобилност, за които ежедневното пътуване до рехабилитационен център е невъзможно. Дигиталната физиотерапия осигурява така важната приемственост и непрекъснатост на лечението, превръщайки домашната среда в безопасно и контролирано продължение на клиниката.

​Как можем да превърнем този потенциал в по-силна част от съвременната рехабилитационна медицина, а не само в СПА или уелнес услуга ?

​Пътят към това е един-единствен: трябва да възстановим балнеотерапията във вида, в който съществуваше в  миналото, когато беше поставена на изключително високо научно, клинично и медицинско ниво, като прибавим съвременните технологии. За да спрем да възприемаме този ресурс просто като разкрасителна или релаксираща процедура, лечебният процес трябва да се провежда  в специализирани лечебни заведения, разполагащи с балнеологичен ресурс.

​Това означава въвеждането на безупречен клиничен контрол на всеки етап – от прецизната предварителна диагностика и изготвянето на индивидуален терапевтичен план, през лекарското проследяване на самите процедури, до научното отчитане на крайния резултат от терапията. Само когато говорим с езика на медицинските показатели и доказаната ефективност, ще можем да отделим истинското балнеолечение от уелнес индустрията. Разбира се СПА и Уелнес  имат своето голямо значение за туризма в България и трябва също да се развиват.

​Къде рехалибилитацията има най-голям напредък – при инсулт, травми, хронична болка, дегенеративни заболявания или други състояния?

​Най-огромният и видим напредък в момента се наблюдава именно в неврологичната и ортопедичната рехабилитация. Навлизането на новите технологии и концепции промени изцяло прогнозата за пациентите, особено в периода непосредствено след операции и при ранно възстановяване.

​В ортопедията съвременните протоколи ни позволяват изключително бързо и безопасно раздвижване след тежки интервенции (като ставно ендопротезиране или гръбначни операции), което предпазва от усложнения и съкращава времето за болничен престой. В неврологичната рехабилитация пък – благодарение на невропластичността на мозъка и роботизираните системи – успяваме да постигнем възстановяване на двигателни функции след инсулти и тежки травми, които в миналото се смятаха за необратими. Точно в тези деликатни следоперативни и ранни периоди модерната рехабилитация показва своята истинска сила.

​Какви са основните пречки пред по-широкото въвеждане на модерни рехабилитационни технологии у нас – финансиране, апаратура, обучение на специалисти, нормативна рамка или информираност на пациентите?

​Ако трябва да подредя пречките по тяхната тежест, те изглеждат така:

​На първо място е финансирането. Настоящият модел на реинбурсиране чрез Здравната каса и клиничните пътеки е  финансово подценен.  Това спира  лечебните заведения да инвестират във високи технологии.

​На второ място е достъпността за самите пациенти. Поради липсата на държавно финансиране за тези дейности, финансовата тежест пада изцяло върху болния. Така модерната рехабилитация се превръща в привилегия за малцина, вместо да бъде стандарт за всеки българин, който има нужда от нея.

​На трето място е обучението на съществуващите кадри. Роботизираната рехабилитация и изкуственият интелект изискват съвсем нови умения и дигитална грамотност от страна на лекарите и рехабилитаторите. Ние имаме прекрасни специалисти, но те се нуждаят от постоянни, специализирани курсове и сертифициране за работа с тези специфични системи, за да се използва пълният им потенциал безопасно и ефективно.

В програмата е предвидена и специализантска сесия. Какво послание искате да отправите към младите лекари, които избират физикалната и рехабилитационната медицина?

​Моето лично и най-силно послание към тях е преди всичко да бъдат единни. Искам да ги призова да се събират, да се опознават и открито да споделят проблемите, пред които се изправят в ежедневното си израстване като специалисти. Младостта носи огромна енергия, но тя е най-продуктивна, когато е споделена.

​Искам да им кажа да не се отказват пред трудностите на системата, а да се борят заедно за всичко, което изредихме дотук – за по-добро финансиране, за достъпност на новите технологии и за достойното място на нашата специалност. Трябва да знаят, че те са бъдещето на рехабилитационната медицина в България. Когато са сплотени и устремени, те ще имат силата да променят статуквото, и то винаги с една-единствена върховна цел – в името на пациента и неговото по-добро качество на живот.“

​Каква е по-голямата цел на БАФРМ през следващите години –  повече видимост на специалността, по-добър достъп на пациентите до рехабилитация, въвеждане на нови технологии или промени в здравната политика?

​Голямата стратегическа цел на БАФРМ е да извоюва повече видимост на специалността и по-висока информираност на обществото относно реалните възможности на физикалната и рехабилитационна медицина (ФРМ). Трябва ясно да се разбере, че в България имаме прекрасно обучени лекари по ФРМ, които притежават необходимата научна подготовка и квалификация да контролират и да поемат пълната отговорност за целия лечебно-възстановителен процес.

​Свързано с това е и категоричното отделяне на медицинската рехабилитация от порочни практики. Свидетели сме на дейности, извършвани от некомпетентни „лечители“ , наричащи се “физиотерапевти” в интернет пространството, които работят  без нужния лиценз, образование и с грубо превишени правомощия и компетенции, които в крайна сметка увреждат пациента.

​Наша мисия  е да информираме българския пациент „кой кой е“ в нашата специалност.

Искаме да дадем на хората ясни критерии, за да могат лесно да разпознаят истинския лекар специалист или медицински рехабилитатор  от онзи, чиято некомпетентност е опасна за тяхното здраве. Но при всичко, което ще правим в бъдеще , в центъра ще бъде пациентът – смисълът на здравната система.

Защитата на пациента чрез високи медицински стандарти е водещият ни приоритет.

Интервю на

Лиляна ФИЛИПОВА