В България често лекуваме хората, когато вече е късно
Болниците по рехабилитация не са изкуствено създадени структури, а отговор на реална медицинска и социална потребност, казва д-р Росица Шейтанова
Нов председател има Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина (АФРМ). Какви са задачите пред сдружението, множат ли се болниците за рехабилитация и долекуване и защо, от какви промени има нужда, попитахме д-р Росица Шейтанова. Тя е новият предведател на асоциацията, специалист е по физикална и рехабилитационна медицина с над 32 години професионален опит.
– Д-р Шейтанова, какви са основните предизвикателства пред физикалната и рехабилитационна медицина у нас?
– Развитието на физикалната и рехабилитационна медицина (ФРМ) в България се сблъсква с няколко системни предизвикателства, които засягат както достъпа на хората до рехабилитация, така и качеството на предоставяните услуги. На първо място, пациентът – смисълът на цялата система – няма равномерен и равнопоставен достъп до съвременни физиотерапевтични технологии. Много лечебни заведения и центрове работят с амортизирана апаратура и при незадоволителни битови условия, а внедряването на нови, високотехнологични решения е ограничено.
Сериозно предизвикателство също са нормативните и административни бариери. Пациентите имат право на болнична рехабилитация два пъти годишно по 7 дни за най-масовите клинични пътеки, което е крайно недостатъчно при хронични и тежки неврологични и ортопедични заболявания. В извънболничната помощ направленията традиционно не достигат заради общите лимити на НЗОК.
Друг съществен проблем е ниското остойностяване на клиничните пътеки. Цените на много рехабилитационни пътеки не са актуализирани адекватно спрямо инфлацията и нарастващите разходи за труд, консумативи, апаратура, поддръжка на базата и хранене на пациентите.
– Как регулацията и здравните политики у нас влияят върху навременното лечение, профилактиката и ролята на рехабилитацията в сравнение с други европейски държави?
– В България често лекуваме хората, когато вече е късно – когато се появи хронична болка, настъпи продължителна нетрудоспособност, а впоследствие и инвалидизация, завършваща с ТЕЛК решение. Това многократно увеличава разходите на публичните системи, включително държавния бюджет и социалната сфера.
В страните от Западна Европа профилактиката и рехабилитацията са приоритет. Те спестяват значителни средства от скъпо болнично лечение, хоспитализации, инвалидизации и последваща социална подкрепа.
Допълнително поставянето на акцент върху болничната рехабилитация при заболявания, които могат ефективно да се лекуват в извънболнични условия, води до излишно оскъпяване. Това не е проблем само на рехабилитационните пътеки. По линия на Националния осигурителен институт могат да се лекуват единствено работещи лица, докато пенсионерите – които са основните ползватели на тези услуги – разчитат изцяло на НЗОК и социалните служби.
– Изпитвате ли затруднения с кадрите?
– Кадровият дефицит е проблем в почти всички сфери на здравеопазването, и то не само в България. По отношение на физикалната и рехабилитационна медицина обаче мога да кажа, че недостигът на лекари постепенно се преодолява. През последните две–три години наблюдаваме засилен интерес от млади колеги към специалността, като много от тях избират да останат и да се развиват у нас.
Рехабилитатори и кинезитерапевти има в достатъчен брой. Рехабилитаторите се обучават в направление „Здравни грижи”, заедно с медицинските сестри, но за разлика от тях не се отчита сериозен недостиг. Те намират реализация както в лечебните заведения, така и извън тях. Кинезитерапевтите, които не са медицински специалисти, също разполагат с широко поле за професионално развитие – както в здравната система, така и извън нея.
– През последните години нараства броят на болниците и леглата за рехабилитация и долекуване. Какви са причините за тази тенденция?
– Нарастването на броя на болниците и леглата за рехабилитация през последните години се дължи на съвкупност от демографски и икономически фактори. Делът на възрастното население в България расте, което води до по-висока честота на хронични заболявания и до увеличена нужда от дългосрочно лечение и възстановяване. Паралелно с това постоянно нараства и броят на самотните възрастни хора, лишени от семейна грижа, тъй като близките им живеят и работят в чужбина или в големите градове.
Все по-осезаемо е търсенето на специфична и продължителна рехабилитация след инсулти, онкологични заболявания и оперативни интервенции – процеси, които изискват развитие на физикалната медицина в посока ранна и продължителна рехабилитация.
Допълнителен стимул за разкриването на такива структури е и програмата на НОИ за профилактика и рехабилитация на здравноосигурени работещи лица. Тя осигурява постоянен поток от пациенти и гарантирано финансиране, което е ключов фактор за устойчивото развитие на тези лечебни заведения.
– Има ли риск това да се превърне в нов „бум” в болничната система?
– Няма основание да се говори за нов болничен бум. Болниците за рехабилитация не са изкуствено създадени структури, а отговор на реална медицинска и социална потребност. Традиционно българската здравна система е ориентирана към активно лечение – остри състояния и оперативни интервенции – за сметка на възстановяването след тях.
Разкриването на повече структури за рехабилитация и продължително лечение цели да запълни именно тази празнина. Тази промяна е в синхрон с Националната здравна стратегия 2030, която поставя акцент върху дългосрочната грижа и качеството на живот, вместо пациентите да бъдат изписвани недолекувани.
Инвеститорите също разпознават устойчивия модел в рехабилитацията, тъй като търсенето е постоянно, а финансирането от НЗОК осигурява относителна предвидимост. Въпреки това делът на частните болници за рехабилитация остава сравнително малък спрямо общия частен болничен сектор.
По данни на националната статистика към края на 2024 г. в България са регистрирани 341 болнични заведения с общо 56 061 легла, като от тях едва 35 болници са за рехабилитация с 5 460 легла. Това ясно показва, че рехабилитационната помощ все още е ограничено представена, въпреки нарастващите потребности на населението.
– Защо заетостта на леглата в болниците за рехабилитация често достига 90–100%?
– В част от болниците за рехабилитация високата заетост е резултат от засиленото търсене, свързано със застаряването на населението и необходимостта от продължителни здравни и социални грижи. Ключови фактори са и добрият мениджмънт, програмите с предвидими приходи, добрите битови условия и наличието на съвременна апаратура.
В същото време данните на НЗОК показват, че в немалка част от болниците за рехабилитация заетостта обичайно е под 50%, което говори за неравномерно разпределение на ресурсите и пациентските потоци.
– Как се финансира тази дейност, при положение че клиничните пътеки по НЗОК са ограничени?
– Финансирането се осъществява чрез няколко източника – НЗОК, НОИ, частни здравни фондове, социални институции и свободен прием.
Клиничните пътеки по физикална и рехабилитационна медицина са хронично недофинансирани. Данните на съсловните организации и НЗОК показват, че настоящите цени покриват едва около 43–45% от реалните разходи на лечебните заведения. Основните причини са ръстът на цените на енергоносителите и консумативите, увеличението на минималната работна заплата без адекватна компенсация в цените на пътеките и липсата на реална пазарна индексация в Националния рамков договор.
На практика това налага пациентите да доплащат под формата на потребителска такса от 5,80 лв. на ден (с изключение на освободените лица), както и за допълнителни битови услуги – между 30 и 150 лв. дневно в зависимост от условията. Често се заплаща и еднократна резервационна такса. Някои съвременни високотехнологични процедури не се покриват от Здравната каса и пациентите трябва да ги заплащат.
– От какви промени има нужда системата, за да се подобри грижата за хората с хронични заболявания и нужда от рехабилитация?
– На първо място е необходимо разширяване на извънболничната помощ, за да се намали натискът върху болниците. Важно е и повишаването на информираността на хората за правата им да ползват рехабилитация по линия на НЗОК, НОИ и други програми.
От решаващо значение е актуализирането на цените и продължителността на клиничните пътеки, особено в сферата на палиативните грижи. За адекватно планиране на нуждите от рехабилитация при онкологични пациенти е необходимо и възстановяването на Националния раков регистър.
– Каква е ролята на амбулаторната физиотерапия и рехабилитация?
– Амбулаторната рехабилитация е основното звено за хората, които не се нуждаят от 24-часово наблюдение, но имат потребност от специализирана терапия. Тя осигурява баланс между болничното лечение и домашния комфорт и представлява основния контингент пациенти в рехабилитацията.
Този тип грижи са подходящи при хронични болки, след травми, както и при леки неврологични и ортопедични дефицити. Амбулаторната рехабилитация позволява дългосрочно проследяване и адаптиране на терапията в реална среда, без откъсване от работния процес. Тя спестява както публичен, така и личен ресурс, намалява нуждата от болнични и предотвратява инвалидизирането и преминаването към ТЕЛК.
Пациентите могат да се възползват от амбулаторна рехабилитация чрез НЗОК с направление от личния лекар към специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Обикновено се покриват 7–10 дни физиотерапевтичен курс на полугодие, в зависимост от амбулаторната процедура.
– Кои ще бъдат Вашите приоритети като председател на Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина?
– Грижата за пациента не може да чака дали има редовно или служебно правителство. Заболяванията не се съобразяват с политическите цикли. Като председател ще се фокусирам върху решаването на вече очертаните системни проблеми, защото вярвам, че пациентът трябва да бъде в центъра на здравната система.
Ръководството на Асоциацията ще работи за стриктното прилагане на новия медицински стандарт по физикална и рехабилитационна медицина, който ясно дефинира изискванията за апаратура, персонал и качество на грижата.
Следвайки посоката, зададена от покойния председател на Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина проф. д-р Кирил Панайотов, ние продължаваме да работим за следните дългосрочни цели: интегрирането на рехабилитацията като равнопоставен стълб в здравеопазването, договарянето с НЗОК на по-високи реални цени на пътеките за физиотерапия и рехабилитация и повече процедури, оптимизиране на достъпа до профилактични програми и намаляване на административната тежест. Фокусирани сме и към внедряването на роботизирани системи и телерехабилитация, особено за пациенти в отдалечени региони.
По отношение на научната дейност стратегическата ни цел е поддържане на високо професионално ниво чрез национални и международни събития като Конгреса на АФРМ.
Ангажирани сме и с подобряване на условията на труд за лекарите, кинезитерапевтите и рехабилитаторите, както и с подкрепа на младите специалисти чрез стипендии и международни обмени с организации като Европейско дружество по физикална и рехабилитационна медицина (ESPRM – European Society of Physical and Rehabilitation Medicine).
Друга важна посока е защитата на пациентите от липса на информация и размиване на компетентностите при опита за обединяване на медицинската специалност „Рехабилитатор” с немедицинската професия „Кинезитерапевт” под общото наименование „Физиотерапевт”, което може да доведе до размиване на компетентностите, трудно ориентиране и заблуда у пациентите кой е лекарят и кой носи медицинската отговорност.
Източник: clinica.bg
